Портокалите

Очевидно се оказва доста модерно да се говори за промени в избирателната система с наближаване на каквито и да е избори. Този феномен може да се окачестви като типичен за страни, чиято политическа система се намира в преход и оказа се, че България не представлява изключение от това правило. Първоначално промените бяха свързани само с финансиране на политическите партии и провеждането на самите кампании. В последствие (явно поради развитието на демократичните процеси) модерно стана да се говори за представителство и за това коя избирателна система най-добре ще представлява всеки български избирател. В тези разговори обаче така и не се отговори на няколко основни въпроса, които ние считаме за по-важни отколкото броя на мажоритарно избраните кандидати. Така въпреки, че по темата бе изписано доста през изминалите месеци ние решихме да и отделим известно внимание по-няколко причини.
Първата, а и конкретната причина, която провокира размислите по тази тема бе прочитането на една статия-коментар по повод изказване на Лютви Местан, в което той изразява желанието на ДПС за повече власт и влизане на български турци в МВР и разузнаването. Втората причина е че в последните няколко години темата за промяна на избирателната система, като че ли най-много се доближи до идеята за обществен дебат, такъв какъвто трябва да е той, когато става въпрос за важна политическа реформа. А как успяхме да свържем квотите за ДПС с избирателната система ще разберете по долу.

Някои автори веднага привидяха в това изказване опит на ДПС да извюва квоти за представители на турското малцинство в службите на страната. Този тип позитивна дискриминация бе ефективно изключена от дебатите свързани с развитието на българската политическа и обществена система и може би притеснението на същите тези автори е оправдано. Може би е време този дебат да влезе в политическия дневен ред, при това не само спрямо турското, но и всички останали малцинства в България. Само, че както правилно отбелязаха същите тези автори, това би било в пряко нарушение на Конституцията на Република България, която разглежда всички граждани на републиката като равни пред закона и във възможностите, които им се предоставят. Това тълкувание не предполага по никакъв начин термина позитивна дискриминация. Следователно се налага промяна в Конституцията, която да позволи подобен род политика. Само, че докато ние и съответните автори разсъждавахме по въпроса проф. Людмил Георгиев (член на Централния съвет на ДПС) сподели в сутрешния блок на БТВ, че “никой от ДПС не е искал квотно представяне на малцинствата в институциите”. Това до голяма степен смени източника на идеята - от ДПС тя премина към съответните вестникарски коментатори, но не променя факта, че идеята все още присъства в публичното пространство.

Странно за нас политическите партии избраха да дебатират не по тази (лоша или добра, в случая няма значение) идея, а се противопоставиха на желанието на ДПС за повече власт. ВМРО излязоха с неадекватната идея за обединение срещу ДПС (която трябвало да бъде подложена на политическа диета), като че ли това може да бъде политика в държава-членка на ЕС. ГЕРБ се почудиха и след няколко недоразумения избраха да не се присъединяват към коалиция от подобен тип. Нито една от партиите не се сети да започне дебат относно една проста идея, която би могла да има ефекта, търсен от същите тези партии в средносрочен план, а именно да се осигури квотно представителство на турското малцинство в българския парламент. Още тук трябва да отбележим, че ние не харесваме подобен род практики, които ограничават най-чистата проява на демокрацията, а именно изборите, но ни се иска поне един път когато започне развитието на една тема политиците да говорят за нейната същност, а не за… диети, например. Какво би се постигнало с подобен род квотно представителство ли? Две неща първо ще се създаде сигурност сред българските турци, че ще бъдат представлявани винаги и с еднаква тежест, което от своя страна ще доведе до все по-малка нужда от висока мобилизация на етническите гласоподаватели. В този смисъл ще бъдат освободени определен брой гласове за партиите, които успеят да се преборят за тях, тъй като избора вече няма задължително да се определя единствено от етническата принадлежност. Разбира се този ефект няма да се прояви веднага, доколкто се прояви изобщо, но отсъствието на тази гледна точка ни кара да се съмняваме в качеството на политическия дебат изобщо. Защото смисъла, някак си е да се разгледат всички възможности и да се избере най-добрата. От друга страна…може и да грешим.

Като си говорим за избирателна система ни се иска да обърнем внимание на няколко неща. Да кажем, че по качество продължителност и ангажираност на участниците в дебата за промени на избирателната система, наистина ни се струва че този дебат в най-голяма степен олицетворява смисъл на публичните обсъждания. Все пак обаче не чухме отговор на редица въпроси, които са важни от гледна точка на предлаганите реформи. Когато се предлага промяна в една система първо трябва да се даде отговор защо тя не работи добре. Та питаме ние защо пропорционалната избирателна система, с разпределение на гласовете чрез Донт метод не работи добре. Първо тя трансформира сравнително най-точно гласове в мандати (в този смисъл се губят най-малко гласове) и второ регистрира сравнително най-точно промяната в електоралните нагласи на обществото. Да възможно е да се ощетят определени хора, но като цяло не се ощетява представителството на изразяваните от тези хора интереси (или така би следвало да е в една установена партийна демокрация).

Защитниците на нуждата от промяна на избирателна система, като че ли изтъкват една единствената причина и това е отдръпването на избирателите от участие в изборния процес. Това се дължало на факта, че хората гласуват за спусната им от партиите листа и избират напълно непознати за тях лица. Същевременно поради това липсвала връзка между избирателя и неговият избранник, съответно липсва и чувството за отговорност пред избирателя, заменено от партийни машинации. Тези недостатъци можело да се отстранят като се въведе мажоритарен елемент в системата или започне прилагането на изцяло мажоритарна избирателна система. Безспорно важен аргумент ако не бяха няколко съображения.
Първо проблема с избирането на непознати лица е проблем не на системата, а на политическите партии в нея. Да вярно е, че мажоритарен елемент евентулно би стимулирал промяна от гледна точка на политическите лица участващи в избори, но дали е единствения изход (вътрешно партийни избори, допитване до избиратели и местен глас в реденето на листите и т.н.). Политическите партии имат и друг стимул и той се нарича “загуба на избори”. Само, че този стимул вместо до вътрешно партиийни реформи и сложни управленски програми доведе до безмислени обвинения срещу ДПС (които не правят нищо по-различно от това да мотивират по “правилния начин” своя електорат), мисъл за смяна на избирателната система и безмислени за обществото дебати. Не сме убедени, че мажоритарния елемент в системата като с магическа пръчка ще премахне вътрешно-партийните борби и схеми. Съмняваме се, че партиите ще успеят да извадят от нищото прекрасни, руси, непорочни и обаятелни мажоритарни кандидати (при това по 80 от тях). Сигурни сме, че първите няколко избора поне ще са също толкова партийно обусловени и белязани с неучастие от страна на гражданите, както и отминалите (между другото чисто мажоритарни) местни такива. Тогава отново ще започне търсене на по-добра изборна система, отново без да е ясно, че проблема май не е в нея.

Оставяйки тези еретични мисли настрана все пак да зададем няколкото въпроса, които ни вълнуват. Странно е как никой не обясни на гражданите, че всъщност това което се случва на мажоритарни избори е една огромна част от гласовете да се загубят. Така реално всички гласували за загубилия кандидат (при оспорвани кампании процента може да надмине 45) остават без представителство в политическата система. Ние не твърдим, че това е непременно лошо, но мислим че е важно да се обсъди в общественото пространство, за да се отговори на важния въпрос - Какъв тип представителство искат българските граждани. А без да се познават всички аспекти е трудно да се направи информиран избор.

Същевременно идеята на реформаторите е 80 човека да се избират мажоритарно, а останалите 160 да продължат да се посочват чрез пропорционално трансформиране на гласове в манадати. Тук отново дебата се превърна в спор относно броя на едните и на другите, различните типове смесени системи и т.н. Ние обаче пропуснахме да разберем най-важното. С какво тези 80 по-специални избранници ще бъдат всъщност по-специални. Те не само са малцинство на фона на останалите, но и ще са с различна партийна принадлежност помежду си, което ще им попречи да се обединят в името на защитата на гражданите. За сметка на това обаче, избирателят щял да знае кого е избрал!!! И от това следва какво?… Той (избирателя) и сега си знае, нищо че не го е избрал директно. Нещо да е произлязло от това? Смисълът от подобно разделение ще дойде единствено и само ако тези мажоритарни избранници наистина имат различна функция от останалите. А за да се случи това е необходимо създаване на горна камара на българския парламент с контролна (и не само) функция. Тогава избирателят наистина не само ще има директна връзка с неговия избранник, но и ще може да следи как гласува той, тъй като комфорта на оправданието, че е малцинство ще му бъде отнет.

Като сме почнали с реформите май е нужно и създаване на регионално управленско ниво с изборни политически власти, като по този начин ще се постигнат няколко неща. Функционално оправдание за двукамерен парламент, създаване на регионална обвързаност между различните общини, създаване на регионален политически елит и придаване на истински смисъл на районите за планиране.

То като, че ли политическата система се избистри - Парламентарна република с двукамерен парламен, смесена избирателна система и три нива на управление (национално, регионално и местно). От друга страна пък дали да не си оставим тази…