Портокалите

Слуховете за предстоящ фалит на ПИБ в средата на май създадоха ситуация, при която в рамките на няколко дни едва ли не спасението на банката зависеше от кризисния пиар. По принцип за кризисен пиар у нас обикновено се говори само във връзка с политиката, и тогава действията се изчерпват до едно появяване при Бареков и интервю във ВАЦ. Жалка работа и полза никаква, но и в обичайния случай засегнатите лица очевидно не се коркат много, така че спокойно можем да кажем, че пиарската гилдия тук няма натрупани планини от опит за работа в условията на криза. С ПИБ обаче ситуацията беше различна – адски много неща бяха заложени на карта и обичайните мързеливи движения в медийното пространство просто нямаше как да свършат работа.

Сега, след като топката се успокои и моментът с паникьосаните вложители беше овладян, да видим на първо четене как банката успя да отвърне на удара.

1. Външни говорители. По принцип беше нормално БНБ да се обади по-рано и то на равнище гуверньор. От друга страна, известно време очевидно всички мислеха, че не е редно толкова високопоставен източник да коментира слухове, разпространявани най-активно от таксиметровите шофьори. В крайна сметка Станишев проговори преди Искров, което си беше ходене по острието на ножа, защото като ти каже премиер от БСП, че банковата система е стабилна, винаги имаш едно наум. На следващия ден обаче се обадиха всички останали шефове на банки и това беше много добър ход.

2. Шок и ужас. Последващите интервюта с управителите на ПИБ бяха почти блестящи. Мая Георгиева се отказа от какъвто и да било намек за неразбираем банков сленг и защити позицията си съвършено ясно, дори за пълни лаици като мен. Най-добро попадение: шефовете на банката се държаха – съзнателно или не – като след терористично нападение. Първо обещаха да открият виновника, второ обещаха да го накажат сурово. Георгиева говори едва ли не като Буш след 11/9. Моделът „нападнаха ни вероломно, ние ще отмъстим” винаги действа успокояващо на публиката.
3. Директен контакт. Очевидно яка организация във всички клонове на банката; демонстративно спокойни и учтиви служители. Два дни така и вложителите се кротнаха.

Тази ситуация беше в много отношения първа по рода си в страната. Не първа като криза, а първа като успешно справяне с кризата. Хубаво е някой спец да я разнищи по-задълбочено.

Очевидно се оказва доста модерно да се говори за промени в избирателната система с наближаване на каквито и да е избори. Този феномен може да се окачестви като типичен за страни, чиято политическа система се намира в преход и оказа се, че България не представлява изключение от това правило. Първоначално промените бяха свързани само с финансиране на политическите партии и провеждането на самите кампании. В последствие (явно поради развитието на демократичните процеси) модерно стана да се говори за представителство и за това коя избирателна система най-добре ще представлява всеки български избирател. В тези разговори обаче така и не се отговори на няколко основни въпроса, които ние считаме за по-важни отколкото броя на мажоритарно избраните кандидати. Така въпреки, че по темата бе изписано доста през изминалите месеци ние решихме да и отделим известно внимание по-няколко причини.
Първата, а и конкретната причина, която провокира размислите по тази тема бе прочитането на една статия-коментар по повод изказване на Лютви Местан, в което той изразява желанието на ДПС за повече власт и влизане на български турци в МВР и разузнаването. Втората причина е че в последните няколко години тема за промяна на избирателната система, като че ли най-много се доближи до идеята за обществен дебат, такъв какъвто трябва да е той, когато става въпрос за важна политическа реформа. А как успяхме да свържем квотите за ДПС с избирателната система ще разберете по долу.
Read the rest of this entry »